Какво представляват референтните лихвени проценти?
11 юли 2019 г. (актуализация – 13 септември 2024 г.)
Какво представляват референтните лихвени проценти?
Бенчмарковете за лихвени проценти – известни също като референтни лихвени проценти или просто лихвен бенчмарк – са подлежащи на редовна актуализация лихвени проценти, които са публично достъпни. Те са полезна основа за всички видове финансови договори като ипотеки, банкови овърдрафти и други по-сложни финансови сделки.
Референтните лихвени проценти се изчисляват от независим орган, най-често за да отразят разходите по заемите на различни пазари. Например те могат да отразяват колко струва на банките да заемат една от друга. Като алтернатива могат да отразяват колко струва банките да получат средства от други източници, като пенсионни фондове, застрахователни дружества и фондове на паричния пазар.
Това означава, че референтните лихвени проценти играят ключова роля във финансовата система, банковата система и икономиката като цяло. Но защо са толкова важни? И защо бяха подложени на реформа?
Защо са важни референтните лихвени проценти?
Те имат широко приложение в цялата ни икономика
Референтните лихвени проценти се използват широко от физически лица и организации в цялата икономическа система.
Например, банките ги използват, когато отпускат кредити на физически лица или корпоративни клиенти.
Банката може да се съгласи да отпусне заем на фирма при договорена лихва, определена спрямо конкретен бенчмарк плюс 2%, което означава, че фирмата ще плати лихва от 2% над актуалния референтен лихвен процент. Така разходите по заема нарастват, ако референтният лихвен процент се покачи, и намаляват, ако спадне референтната лихва. В този случай бенчмаркът може да бъде надеждна, независима и относително проста отправна точка за всички участващи страни.
Фирми, банки и организации използват референтните лихвени проценти и за да оценяват позициите в счетоводните си баланси. С други думи, те помагат на счетоводителя да определи на колко в крайна сметка възлиза имуществото на организацията (по-специално финансовите активи, които тя притежава).
Референтните лихвени проценти се използват и в по-сложни финансови сделки, като например емитирането на ценни книжа с променливи лихвени проценти, опции, форуърдни договори и суапове.
Да вземем за пример лихвените суапове – в много широк смисъл това е сделка, включваща две страни, като всяка от тях се съгласява да покрие лихвените плащания на другата. При такива суапове референтният лихвен процент може да определи поне един от разменените лихвени проценти. Това създава прозрачност за всички участващи страни, води до известна стандартизация в споразумението и в резултат на това улеснява преговорите за всички страни.
Други приложения на референтните лихвени проценти включват (но не се ограничават до): изчисляване на неустойки за овърдрафт по парични сметки, изчисляване на лихви по някои депозити на дребно и споразумение за лихви по ипотеки и кредити на дребно.
Референтните лихвени проценти помагат на централните банки да вършат работата си
Референтните лихвени проценти могат също да бъдат полезни в работата на централните банки. Ние в ЕЦБ например можем да използваме в работата си лихвени бенчмаркове, за да поддържаме цените в еврозоната стабилни.
Ако даден референтен лихвен процент правилно отразява ставките, при които банките кредитират и вземат в заем, той може да ни помогне да разберем по-добре функционирането на финансовите пазари и паричните наличности в еврозоната. Това може да послужи за основа на решенията по паричната политика: ако знаете колко лесен е достъпът на банките до пари, можете да прецените колко лесно същите тези банки ще могат да предадат нататък тези пари под формата на кредити за предприятия и физически лица. В крайна сметка всичко това оказва влияние върху равнището на цените.
Също така, информацията за актуалните референтни лихви ни позволява да следим практическото въздействие на нашите решения по паричната политика. Ако ЕЦБ реши да повиши или понижи лихвените проценти, например, можем да проследим ефектите от това, като наблюдаваме промените в референтните лихвени проценти за еврото.
Защо референтните лихвени проценти бяха подложени на реформи и в какво точно се състоят те?
Референтните лихвени проценти са полезни, доколкото се считат за надеждни и безпристрастни – в идеалния случай те трябва да се изчисляват по прозрачен начин, а ставките да са лесно и публично достъпни. Ако даден договор се основава на надежден бенчмарк, нито една от страните не може да повлияе на договорения лихвен процент. Това означава, че надеждният референтен лихвен процент може да гарантира, че стойността на договора остава обективна и неоспорима.
Като се има предвид икономическото значение на бенчмарковете, решаващо важно е тяхната надеждност да се гарантира от ясни управленски структури и прозрачни методологии.
С оглед на това през последните години европейските референтни лихвени проценти претърпяха значителни реформи. Голяма част от тях бяха обусловени от въвеждането на Регламента на ЕС за бенчмарковете, който беше публикуван през 2016 г. и влезе в сила от януари 2018 г.
| €STR | Краткосрочният лихвен процент в евро отразява разходите по необезпечени овърнайт заеми на едро в евро на банките в еврозоната. Той се публикува във всеки работен ден на TARGET въз основа на сделки, които са осъществени и по които сетълментът е извършен през предишния работен ден на TARGET (отчетна дата „T“) с падеж на T + 1 и които се считат за изпълнени съгласно принципа на справедливи пазарни условия и следователно отразяват по безпристрастен начин пазарните лихвени проценти. €STR замени EONIA – предишния овърнайт референтен лихвен процент за еврото, който ЕЦБ изчисляваше от името на Европейския институт за паричните пазари (EMMI), след като работна група на частния сектор по безрисковите лихвени проценти препоръча участниците на пазара постепенно да заместят EONIA с новия краткосрочен лихвен процент в евро (€STR), който ЕЦБ започна да публикува от 2 октомври 2019 г. Публикуването на EONIA беше прекратено от 3 януари 2022 г. |
| EURIBOR | EURIBOR е референтен лихвен процент на необезпечения пазар, изчисляван за няколко матуритета (една седмица и един, три, шест и дванадесет месеца). Администрира се от Европейския институт за паричните пазари (EMMI). За да приведе референтния лихвен процент в съответствие с Регламента на ЕС за бенчмарковете, EMMI изясни дефиницията на EURIBOR като процент, при който банките в сегашните и бившите държави от ЕС и Европейската асоциация за свободна търговия могат да получат средства на необезпечения пазар на едро в евро. За EURIBOR се прилага така наречената хибридна методология. Този метод на изчисление използва във възможно най-голяма степен допустими необезпечени пазарни сделки, като същевременно в случаите, когато няма допустими сделки, прилага базирани на модели оценки, основаващи се на сделки от редица пазари, които са тясно свързани с необезпечения паричен пазар в евро. |
През 2017 г. ЕЦБ реши да разработи краткосрочния лихвен процент в евро (€STR) – нов бенчмарк, който беше въведен от 2 октомври 2019 г. – с намерението той да функционира като предпазна мярка в случай че частният сектор не успее да поддържа своя собствен овърнайт референтен лихвен процент – EONIA.
През 2018 г. работна група на частния сектор по безрисковите лихвени проценти в евро препоръча EONIA да се замени с €STR, като се вземе предвид обратната информация от пазара.
Повече за €STR
Целта на €STR е да отрази колко трябва да плати дадена банка, когато взема в заем пари овърнайт от различни финансови контрагенти, без да предоставя обезпечение (това е така нареченият „необезпечен заем“). Тези контрагенти могат да бъдат банки, фондове на паричния пазар, инвестиционни или пенсионни фондове и други финансови участници, включително централни банки.
Това означава, че има по-широк обхват от EONIA, който обхващаше само междубанковите сделки. Освен това – в сравнение с EONIA – данните за реалните транзакции, използвани от ЕЦБ за изчисляване на €STR, се предоставят от по-голям брой банки. Това разширяване на обхвата предпазва от манипулиране и помага за превръщането на €STR в надеждно отражение на разходите за получаване на необезпечен заем в еврозоната.
За повече подробности вижте методологията и политиките за краткосрочния лихвен процент в евро (€STR), публикувани през юни 2018 г. Можете да прочетете и въпроси и отговори по темата.