1 Общ преглед

Очаква се през следващите години икономиката на еврозоната да продължи постепенното си възстановяване в условия на значителна геополитическа и свързана с политики несигурност. Макар че през 2024 г. растежът се възобнови с умерен темп, актуалните показатели сочат, че той ще се забави в краткосрочен план, като все така слабото доверие на потребителите и високата степен на несигурност вероятно ще засилят мотивацията на домакинствата да спестяват. Независимо от това налице са условия икономическият растеж да се засили отново. По-специално, очаква се нарастването на реалните заплати и на заетостта в условия на стабилни пазари на труда да допринесе за възстановяване, за което един от главните обуславящи фактори ще бъде потреблението. Вътрешното търсене би трябвало да бъде стимулирано и от разхлабване на условията за финансиране в съответствие с пазарните очаквания за бъдещото развитие на лихвените проценти. Макар фискалните политики да са свързани с висока степен на несигурност, счита се, че те като цяло ще следват тенденция за консолидация. Все пак средствата по програмата „ЕС от ново поколение“ (NGEU) би трябвало да подпомагат растежа до нейното приключване през 2027 г. При базисното допускане, че търговската политика на основните търговски партньори на Европа остава непроменена, се очаква външното търсене да се засили и да подпомогне износа от еврозоната. В резултат на това се предвижда нетната търговия да има като цяло неутрален принос за растежа на БВП въпреки трудностите, свързани с конкурентоспособността. Очаква се темпът на безработица да продължи да намалява до безпрецедентно ниски равнища. С постепенното отзвучаване на някои циклични фактори, които неотдавна доведоха до спад на производителността, през прогнозния период се очаква тя да се повиши, макар че все още има структурни предизвикателства. Като цяло средногодишният растеж на реалния БВП се очаква да бъде 0,7% през 2024 г., 1,1% през 2025 г. и 1,4% през 2026 г., след което да намалее до 1,3% през 2027 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ от септември 2024 г. перспективата за растежа на БВП е ревизирана надолу, главно поради ревизии в данните за инвестициите през първата половина на 2024 г., очаквания за по-слаб растеж на износа през 2025 г. и малка низходяща ревизия на прогнозираното нарастване на вътрешното търсене през 2026 г.^[1]

Прогнозира се общата ХИПЦ инфлация да нарасне в края на 2024 г., след което от второто тримесечие на 2025 г. да спадне и да варира около целевото равнище на ЕЦБ за инфлацията – 2%. Очаква се базови ефекти в енергийния компонент да бъдат основен обуславящ фактор за временното засилване на инфлацията в началото на прогнозния период. Въз основа на допусканията за поевтиняване на петрола и природния газ енергийната инфлация вероятно ще остане отрицателна до втората половина на 2025 г., а след това ще се задържи ниска, с изключение на краткотрайно покачване през 2027 г. поради въвеждането на нови мерки за смекчаване на последствията от изменението на климата. Предвижда се инфлацията при храните да нараства до средата на 2025 г. главно поради ново покачване на цените на непреработените храни, след което да спадне до средно 2,2% до 2027 г. ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни се очаква да намалее в началото на 2025 г. с отзвучаването на косвените ефекти от предишни сътресения в цените на енергоносителите, отслабването на натиска от страна на разходите за труд и закъснялото въздействие от предходното затягане на паричната политика, което продължава да се отразява в потребителските цени. Предвижда се този спад да бъде обусловен преди всичко от намаляване на инфлацията в сектора на услугите, която засега е доста упорита. Като цяло се очаква ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да отслабне от 2,9% през 2024 г. до 1,9% през 2027 г. Растежът на заплатите първоначално ще се задържи повишен, но постепенно ще спада с отслабването на натиска от мерките за компенсиране на инфлацията. Прогнозира се забавянето на прираста на компенсацията на наето лице в съчетание с възстановяване на растежа на производителността да доведе до значително по-бавно нарастване на разходите за труд на единица продукция. В резултат на това се предвижда вътрешният ценови натиск да отслабне, като нормата на печалба първоначално смекчава натиска от все още високите разходи за труд на единица продукция, но се възстановява в хода на прогнозния период. Външният ценови натиск би трябвало да остане като цяло умерен. В сравнение с прогнозите от септември 2024 г. перспективата за общата ХИПЦ инфлация е ревизирана незначително надолу за 2024 г. и 2025 г., главно поради изненадващо слаби данни и допускания за по-ниски цени на петрола и електроенергията.

2 Международна среда

Значителната инерция на глобалния растеж се запазва, въпреки че засилващи се неблагоприятни фактори открояват несигурността на перспективата за световната икономика.^[2] Глобалният растеж леко се повиши през третото тримесечие на тази година, като цяло в съответствие с прогнозите от септември 2024 г. Причината е ускореният темп на икономическа активност в Китай и реалният БВП в САЩ, който отбеляза по-силен от очаквания прираст. Въпреки цялостната слабост на промишленото производство постъпващите данни показват, че глобалният растеж би трябвало да остане стабилен през четвъртото тримесечие на 2024 г. За това допринасят силни данни за икономиката в САЩ и фискалната подкрепа в Китай и Обединеното кралство. Все пак геополитическото напрежение в Близкия изток, войната в Украйна, непреодоляната слабост на китайския пазар на недвижими имоти и възможността следващата администрация на САЩ да възприеме по-скоро вътрешен фокус са предпоставки за нетрайност на ускорението на глобалния растеж.

Прогнозира се растежът в световен мащаб да остане умерен и леко да намалее в хода на прогнозния период. Реалният БВП в световен мащаб се очаква да нарасне с 3,4% през 2024 г. и с 3,5% през 2025 г., след което растежът да се забави до 3,3% през 2026 г. и 3,2% през 2027 г. (Таблица 2). Подобрените спрямо предишните прогнози перспективи в краткосрочен план отразяват добри икономически данни в САЩ и Китай, както и фискални стимули в Китай (предимно за облекчаване на финансовите ограничения за местните органи на управление) и в Обединеното кралство. Резултатът от изборите в САЩ обаче внася значителна несигурност. Макар че на този етап е трудно да се прецени доколко са ангажиращи и с какви срокове са свързани изявленията по време на президентската кампания в САЩ, базовата прогноза за страната вече включва по-строга имиграционна политика и удължаване на пониженията на данъците върху доходите на физическите и юридическите лица, които бяха въведени през 2017 г. и се предвижда да останат в сила до 2025 г. Лекият спад на глобалния растеж в по-късния етап от прогнозния период се дължи главно на очакванията за забавяне на растежа в Китай в отражение на неблагоприятни демографски тенденции и на известно забавяне в САЩ вследствие на по-ниска имиграция. Допуска се, че разхлабването на бюджетната политика в Обединеното кралство ще бъде само временен стимул за растежа на реалния БВП, тъй като се очаква бъдещото повишаване на корпоративните данъци да повлияе неблагоприятно върху икономическата активност в частния сектор, което ще доведе до по-слаб прираст през 2027 г.

След като през третото тримесечие се отчете по-висок от прогнозния растеж, очаква се забавяне на световната търговия в условия на по-неблагоприятна структура на търсенето и низходящи рискове, свързани със засилване на търговския протекционизъм и фрагментацията. Световният внос изненадващо отбеляза малко по-високи от прогнозните показатели през третото тримесечие поради рязък скок в търговията на САЩ. Според отделни данни предприятията от САЩ са изтеглили напред вноса си, за да изпреварят евентуални търговски ограничения и в очакване на стачки по пристанищата през октомври. Макар че се запазва присъщата нестабилност на световната търговия, постъпващите данни показват спад в прираста на световния внос през четвъртото тримесечие. Той отразява слабото състояние на промишленото производство в световен мащаб и нормализиране на вноса на стоки след предишното изпреварващо запасяване. Усложняващ фактор е по-неблагоприятната структура на търсенето в световен мащаб, чийто двигател в момента са услугите и потреблението на публичния сектор, които имат по-малко значение за търговията. Предвижда се през остатъка от прогнозния период търговията да нараства в съответствие с глобалната икономическа активност, като структурата на търсенето си възвръща баланса в посока към по-важни в търговията стоки (например промишленото производство и инвестициите). Прирастът на световната търговия и външното търсене към еврозоната са ревизирани значително нагоре за 2024 г. поради по-силните постъпващи данни, а за остатъка от прогнозния период остават като цяло сходни с прогнозите от септември. Очаква се растежът на външното търсене към еврозоната да се повиши от 3,1% през 2024 г. до 3,5% през 2025 г. с възстановяването на търговията в близките на еврозоната търговски партньори, а след това да спадне леко до 3,3% през 2026 г. и 3,2% през 2027 г. Прогнозите обаче остават крайно несигурни. Допълнителен изпреварващ внос поради очакванията за търговски ограничения би могъл да засили търговията в краткосрочен план. В средносрочен план е възможно търговията да се свие с оглед на продължаващото геополитическо напрежение и евентуално засилване на търговския протекционизъм.

През прогнозния период се предвижда продължаващ спад на инфлацията в световен мащаб, а растежът на износните цени на конкурентите на еврозоната е коригиран надолу спрямо прогнозите от септември. Инфлацията в световен мащаб продължава постепенно да намалява, въпреки че тази на услугите остава устойчива в развитите икономики поради високото ниво на нарастване на заплатите. Очаква се общата инфлация според индекса на потребителските цени (ИПЦ) в световен мащаб да намалее от 4,2% през 2024 г. до 2,6% през 2027 г. Във всички развити икономики се очаква процесът на дезинфлация да продължи, като до 2026 г. общата инфлация постепенно ще се доближи до заложеното от централните банки целево равнище. Профилът на инфлацията в световен мащаб остава почти без промяна спрямо прогнозите от септември. След като отмина въздействието от предишни спадове на цените на суровините и от натиска по веригата, износните цени на конкурентите на еврозоната (в национални валути и на годишна база) отбелязаха положителен прираст през 2024 г. Той би следвало да варира около 2% в хода на прогнозния период, като цяло в съответствие със средната си ретроспективна стойност. Корекциите надолу в растежа на износните цени на конкурентите спрямо прогнозите от септември за 2025 г. и 2026 г. отразява предимно въздействието на по-ниските цени на петрола и задържане на дезинфлацията при цените на производител в Китай.

3 Реална икономика

След като остана в общи линии в застой през цялата 2023 г., икономическата активност в еврозоната отбеляза прираст през 2024 г. (Графика 1). Растежът на реалния БВП на тримесечна база нарасна от 0,2% през второто тримесечие на 2024 г. до 0,4% през третото тримесечие, за което допринесе възстановяването на вътрешното търсене. В сравнение с прогнозите от септември 2024 г. прирастът през третото тримесечие е с 0,2 процентни пункта по-висок, а за второто тримесечие е ревизиран надолу. В резултат на това общото равнище на икономическата активност през третото тримесечие като цяло съответства на прогнозите от септември. Това в голяма степен отразява компенсирането на неочакваното развитие при инвестициите и износа в условията на малко по-силно потребление. Натрупването на материални запаси вероятно също има принос за растежа през третото тримесечие. Що се отнася до секторите, промишлеността вероятно е продължила да отслабва през третото тримесечие, докато активността в сектора на услугите – да нараства.

Графика 1

Реален БВП на еврозоната

а) Прираст на реалния БВП

(процентно изменение на тримесечна база, сезонно и календарно изгладени тримесечни данни)

б) Равнище на реалния БВП

(верижни обеми (2020 г.); млрд. евро)

Постъпващите данни показват, че растежът на БВП в еврозоната ще намалее леко в краткосрочен план на фона на значителна несигурност. Показателите от проучвания, свързани с икономическата активност, като индекса на мениджърите по продажби и показателите на Европейската комисия за доверието на предприятията и потребителите, остават слаби. Повечето от тях отново отчитат спад през ноември. Постъпващите данни показват трайни различия между секторите. Промишленото производство остава много слабо, като индексът на мениджърите по продажбите за промишлената продукция за ноември е 45,1. Същевременно се забавя и активността при услугите, което се вижда от спада до под 50 на индекса на мениджърите по продажбите за производството в сектора за ноември. Като цяло се очаква икономическата активност да отбележи растеж от 0,2% през четвъртото тримесечие на 2024 г. Темпът е по-бавен от този през третото тримесечие в резултат на отзвучаването на действието на еднократни фактори, които подпомагаха растежа през лятото (като Олимпийските игри в Париж). Принос имат и отслабеното доверие, високата степен на несигурност и геополитическото напрежение. При прогнозиран растеж на БВП от 0,3% през първото тримесечие на 2025 г. краткосрочната перспектива като цяло съответства на прогнозите от септември.

Очаква се прирастът на реалния БВП да се увеличи в средносрочен план, подпомаган от нарастване на потреблението, засилване на външното търсене и отзвучаване на потискащото въздействие от предходното затягане на паричната политика (Таблица 3). Продължаващото повишаване на покупателната способност на домакинствата вследствие на устойчивото нарастване на заплатите и намаляващата инфлация би трябвало да стимулира прираста на частното потребление. Очаква се разходите на домакинствата да продължат да подпомагат възстановяването в средносрочен план (Графика 2, панел „a“), макар и в малко по-малка степен от предвиденото в прогнозите от септември. Като цяло устойчивият пазар на труда и допусканото постепенно възстановяване на доверието на потребителите също би трябвало да подпомогнат прираста на частното потребление, въпреки че още са налице силни стимули за спестяване, например все така високите лихвени проценти и затегнатите условия за кредитиране. През прогнозния период се очаква, че инвестициите постепенно ще се засилят, най-вече в резултат на все по-слабото възпиращо въздействие от предходното затягане на паричната политика и на нарастващата печалба на единица продукция, използването на средства по програмата NGEU и увеличаващото се вътрешно и външно търсене. Очаква се външното търсене да стимулира прираста на износа въпреки проблемите на еврозоната, свързани с конкурентоспособността. Макар че се очаква фискалната позиция да е била затегната през 2024 г., тя би трябвало да бъде до голяма степен неутрална през 2025 г. и 2026 г. Предвижда се тя отново да се затегне към края на прогнозния период, което ще допринесе за забавяне на прираста на БВП през 2027 г. (вижте Раздел 4).

Очаква се въздействието на предходното затягане на паричната политика върху растежа да отслабне през прогнозния период с оглед на продължаващото понижаване на основните лихвени проценти. Въздействието на мерките по паричната политика, предприети между декември 2021 г. и септември 2023 г., продължава да оказва влияние върху реалната икономика. По-голямата част от низходящото въздействие върху растежа обаче би трябвало вече да е факт. С понижаването на основните лихвени проценти от юни 2024 г. насам и въз основа на пазарните очаквания за бъдещото им развитие към крайната дата за прогнозите (Каре 1) се очаква, че през 2025 г. отрицателното въздействие на предходното затягане на паричната политика върху икономическия растеж ще отслабва. Въпреки че все още е налице значителна несигурност кога и с каква сила ще се прояви това отрицателно въздействие, то би трябвало да отмине до 2026 г.

Графика 2

Прираст на реалния БВП на еврозоната – разбивка на основни компоненти на разходите

а) Прогнози – декември 2024 г.	б) Корекции спрямо прогнозите от септември 2024 г.
(годишно процентно изменение; принос в процентни пунктове)	(процентни пунктове и принос в процентни пунктове)

В сравнение с прогнозите от септември 2024 г. прирастът на реалния БВП е ревизиран надолу за периода 2024–2026 г. (Таблица 3 и Графика 2, панел „б“). Низходящата ревизия за периода 2024–2025 г. отразява по-слабите инвестиции (главно поради корекции на данни за първата половина на 2024 г.) и (нетен) износ в краткосрочен план поради продължаващите проблеми с конкурентоспособността. През 2024 г. това отчасти се компенсира от много по-голямото потребление на сектор „Държавно управление“. Растежът на частното потребление също е ревизиран надолу за периода 2025–2026 г. поради преоценка на темпа, с който се очаква нормата на спестяване да се нормализира от сегашните си високи равнища.

Все така се очаква частното потребление да бъде основният двигател на растежа на БВП, подпомагано от стабилния прираст на компенсацията за труд вследствие на увеличаващите се заплати и намаляващата инфлация. Растежът на частното потребление вероятно се е ускорил значително през третото тримесечие на 2024 г. въпреки повишения темп на спестяване на домакинствата. Разходите на домакинствата би трябвало да нараснат от годишен темп на прираст около 0,8–0,9% през 2023–2024 г. до 1,3% през 2025–2026 г., а след това да намалеят през 2027 г. до средната стойност от преди пандемията – 1,2%. Възстановяването на частното потребление отразява постепенно нормализиране на нормата на спестяване на домакинствата и прираст на реалния разполагаем доход, главно поради все още силното нарастване на заплатите и на нетрудовите доходи (по-специално доходите от самостоятелна заетост и финансови активи). Въпреки че нарастването на реалните доходи се очаква да бъде умерено през 2025–2027 г. предвид отслабването на ефекта от наваксването на реалните заплати, растежът на частното потребление би трябвало да бъде благоприятстван и от умерения спад в нормата на спестяване с постепенното нормализиране на разходите за потребление. Темпът на спестяване на домакинствата се очаква да остане повишен в отражение на все още високите, макар и намаляващи, лихвени проценти и строгите кредитни стандарти и постепенно да се понижава през прогнозния период, макар и с по-бавен темп от предвиденото в прогнозите от септември 2024 г. За постепенното намаляване на спестяванията вероятно ще допринесат и възстановяването на доверието на потребителите, както и изглаждането на потреблението. Това е забавената реакция на разходите на домакинствата към нарастването на покупателната способност. В сравнение с прогнозите от септември 2024 г. растежът на частното потребление е ревизиран нагоре с 0,1 процентни пункта за 2024 г. в отражение на малко по-силна динамика в условия на по-висок прираст на трудовите доходи, но за 2025 г. и 2026 г. е ревизиран надолу съответно с 0,1 процентни пункта и 0,2 процентни пункта. Това до голяма степен отразява по-високата норма на спестяване на фона на очаквано по-бавно нормализиране на разходите на домакинствата.

Предвижда се жилищните инвестиции да намалеят още през 2024 г. и след това бавно да се възстановяват през 2025 г. с постепенното отслабване на отрицателното въздействие от затягането на условията за финансиране и продължаващото увеличение на реалните доходи на домакинствата. Свиването на жилищните инвестиции вероятно е продължило и през третото тримесечие на 2024 г. и ще се запази, макар и с по-бавен темп, през идните тримесечия в резултат от трайно слабо търсене на жилища. Като цяло в съответствие със засилването на очакваното търсене на жилищни кредити, отчетено в най-новото проучване на ЕЦБ за банковото кредитиране в еврозоната, се предвижда жилищните инвестиции да се възстановяват от втората половина на 2025 г. на фона на постепенно понижаване на лихвените проценти по ипотечните кредити и повишаване на доходите на домакинствата. След допълнително значително намаляване през 2024 г. и негативен инерционен ефект върху годишния прираст през 2025 г., се прогнозира жилищните инвестиции да нараснат на годишна база през 2026 г. за първи път от 2022 г. насам.

Според прогнозите бизнес инвестициите ще нарастват с умерен темп през прогнозния период на фона на геополитическа и свързана с икономическите политики несигурност. Те обаче би трябвало да бъдат подкрепени от постепенното подобрение при вътрешното и външното търсене, силния прираст на печалбата на единица продукция и по-благоприятните условия за финансиране. Бизнес инвестициите в еврозоната се свиха през първата половина на 2024 г. поради голямата волатилност в резултат от дейностите на многонационални компании в Ирландия, слабото търсене и повишената несигурност. Прогнозира се инвестициите да нараснат през 2025 г., стимулирани от очаквано по-силно вътрешно и външно търсене, по-добри условия за финансиране и стабилен растеж на печалбата на единица продукция. През 2026 г. и 2027 г. по-малко сдържащото въздействие на условията за финансиране, ефектът на стимулиране на частните инвестиции със средства по програмата NGEU и частни фондове за стимулиране на цифровия и зеления преход също ще допринесат за подем на инвестициите.

След спад през третото тримесечие на 2024 г. растежът на износа на еврозоната се очаква да остане слаб, но да се засили през следващата година, при условие че митата в световната търговия останат непроменени. Въпреки силното външно търсене, което се дължи най-вече на изтегляне напред на поръчки за периода на коледните празници,^[3] прирастът на износа през второто тримесечие беше умерен. С отслабването на промишленото производство в световен мащаб и непреодолените трудности на еврозоната, свързани с конкурентоспособността,^[4] прирастът на износа намаля през третото тримесечие на годината в съответствие с негативните сигнали от актуалните показатели от проучвания за поръчките за износ в секторите на промишленото производство и услугите. Прогнозира се износът да се възстанови с темпове на растеж малко под средните ретроспективни до края на 2025 г. след засилване на външното търсене. Все пак се предвижда пазарният дял на износа да намалява през целия прогнозен период. Вносът също се очаква да нараства със слаб темп, малко под дългосрочния му темп на растеж. Като цяло, след като през второто тримесечие на 2024 г. нетната търговия се отрази положително на растежа, през третото тя имаше отрицателен принос за него. Очаква се това да продължи и през четвъртото тримесечие, но да последва възстановяване през първата половина на 2025 г. Прогнозира се условията за търговия да се подобрят през прогнозния период, като се има предвид, че наближава краят на въздействието на сътресението в енергийните цени върху икономиката. Очаква се салдото по текущата сметка да достигне почти 3% от БВП до края на прогнозния период, което е малко над средната стойност от 2,6% преди пандемията.

Очаква се пазарът на труда да остане като цяло устойчив, въпреки че растежът на заетостта би трябвало да се забави в сравнение с последните години. През второто и третото тримесечие на 2024 г. заетостта отбеляза слаб растеж. Очаква се през прогнозния период тя да продължава да нараства със сравнително слаб тримесечен темп от 0,1-0,2%. Очаква се растежът на заетостта да е отслабнал на годишна база от 1,4% през 2023 г. до 0,8% през 2024 г., след което да се колебае в диапазон от 0,4% до 0,6% в периода 2025–2027 г. Това представлява възходяща корекция от 0,2 процентни пункта за 2026 г. в сравнение с прогнозите от септември, отчасти дължаща се на възходяща ревизия на прираста на работна сила. Трендът на заетостта (Графика 3) отразява допускането, че постепенно ще отзвучат цикличните фактори, които до неотдавна подпомагаха заетостта повече от обичайното – като например запазване на повече от необходимия брой работници поради значителен недостиг на работна ръка, както и висок растеж на печалбите, ниски реални заплати и стабилно нарастване на работната сила. Прогнозира се прирастът на заетостта да бъде слаб в сравнение с прираста на БВП. Въпреки това все още се очаква до средата на 2027 г. той да се върне към равнище, което отговаря на традиционната му взаимовръзка с реалния БВП.^[5]

Графика 3

Заетост

(изменение на тримесечна база)

Очаква се нарастването на производителността на труда да се засили, но с по-бавен темп от предвиденото в прогнозите от септември. Предвид цикличните корекции в икономиката през прогнозния период и забавяне на нарастването на заетостта се очаква производителността да се засили. През третото тримесечие на 2024 г. производителността (на наето лице) отбеляза малко по-висок от предвидения прираст. Той обаче е ревизиран надолу за останалата част от прогнозния период в отражение на по-бавното циклично възстановяване в сравнение в прогнозите от септември (Графика 4). Сега се предвижда, че той ще нарасне от -0,1% през 2024 г. до 0,8% през 2025 г. и 0,9% през 2026 г., но ще спадне до 0,8% през 2027 г. Това означава по-ограничено превишение на средните ретроспективни стойности на растежа от 0,6% годишно за периода 2000–2019 г. спрямо прогнозите от септември и следва да се разглежда спрямо средния годишен темп на нарастване на производителността от 0,3% за периода от 2020 до 2023 г. Цикличните фактори от близкото минало, които доведоха до засилено запазване на повече от необходимия брой работници, ниски реални заплати и стабилно нарастване на работната сила, се очаква бавно да отслабват, което ще доведе до циклично възстановяване на растежа на производителността. Той е ревизиран надолу, за да се вземат предвид структурни фактори, които биха могли да ограничат скоростта на възстановяване през 2025 г. и 2026 г., като постепенното изместване на икономическата активност към сектора на услугите, разходите за преход към зелена икономика, по-продължително неблагоприятно въздействие от шока в енергийните цени, по-бавно от предвижданото въвеждане на най-иновативните технологии с изкуствен интелект и демографските промени.

Графика 4

Нарастване на производителността на труда на наето лице

(годишно процентно изменение)

Очаква се темпът на безработица да продължи да спада до нови безпрецедентно ниски равнища (Графика 5). Въпреки лекото увеличение в началото на 2025 г. се очаква темпът на безработица да възобнови устойчивия си спад от третото тримесечие на 2025 г. и да достигне 6,1% през 2027 г. Трендът на безработицата е ревизиран леко надолу със средно 0,1 процентни пункта за 2024–2025 г., отчасти поради по-ниските актуални данни за безработицата, но и за 2026 г. поради очакван по-устойчив прираст на заетостта.

Графика 5

Равнище на безработица

(процент от работната сила)

4 Фискална перспектива

Според оценките фискалната позиция на еврозоната е отбелязала значително затягане през 2024 г. с повече от очакваното в прогнозите от септември 2024 г., като корекциите са обусловени от недискреционни фактори (Таблица 4). За разлика от неутралната позиция в прогнозите от септември актуалните данни сочат леко разхлабване на фискалната позиция през 2023 г. До голяма степен то се дължи на ревизиите на националните сметки по референтни показатели за 2024 г. Според оценките фискалната позиция е била значително затегната през 2024 г. отчасти в отражение на малко по-свободната позиция през 2023 г. и поради оттеглянето на голяма част от мерките за подкрепа, свързани с енергията и инфлацията, както и поради значителни недискреционни фактори. Те в голяма степен отразяват силната динамика на приходите в някои държави, които са свързани например със структурни ефекти. Затягането на фискалната позиция през 2024 г. е по-силно от заложеното в прогнозите от септември поради споменатите недискреционни фактори за приходите, които изцяло неутрализират слабото разхлабване, породено от корекциите на дискреционните мерки на фискалната политика. Като цяло обаче кумулативната фискална позиция за периода 2020–2024 г. остава подчертано нерестриктивна, което отразява големия размер на фискална подкрепа след настъпването на пандемията.

Прогнозира се фискалната позиция да продължи да се затяга, но едва слабо, през периода 2025–2026 г. и по-силно през 2027 г. с предвиденото прекратяване на изплащане на безвъзмездни средства по програмата NGEU. Допусканията за фискалните политики обаче са свързани със значителна степен на несигурност.^[6] За 2025 г. дискреционните мерки на фискалната политика в базовия сценарий, които отразяват представените от правителствата проектобюджети, показват малко по-голяма степен на затягане от предвиденото в прогнозите от септември. Това се дължи най-вече на увеличението на преките данъци и социалноосигурителните вноски в резултат на нови мерки в няколко държави. Затягането отчасти се компенсира от продължаващо нарастване на публичните инвестиции и по-големи фискални трансфери, както и от разхлабване на недискреционни фактори.^[7] През 2026 г. се предвижда фискалната позиция да се затегне съвсем леко, което означава разхлабване в сравнение с предишните прогнози.^[8] През 2027 г. относително силното затягане на фискалната позиция и на нейните дискреционни мерки преди всичко отразява допускането за по-слаби публични инвестиции и фискални трансфери, свързани с изтичането на срока на финансирането с безвъзмездни средства по програмата NGEU. Допуска се също, че растежът на потреблението на сектор „Държавно управление“ ще се забави по-съществено (в реално изражение от 2025 г. след силен растеж през 2024 г.). Като цяло корекциите на дискреционните мерки на фискалната политика спрямо прогнозите от септември сочат леко разхлабване на фискалната политика през прогнозния период. То възлиза на близо 0,1 процентни пункта от БВП с натрупване за периода 2024–2026 г. главно поради фискални трансфери, които напълно неутрализират увеличенията на данъците и социалноосигурителните вноски.

Очаква се бюджетното салдо на еврозоната да се подобрява постепенно през прогнозния период, а съотношението на дълга леко да се повишава, след което като цяло да се стабилизира (Таблица 4). След прогнозирано по-съществено намаление на дефицита в еврозоната през 2024 г. се очаква той да се промени незначително и да спадне малко под референтната стойност от 3% от БВП през 2027 г. Тази тенденция като цяло следва прогнозираното подобрение на циклично изгладения първичен дефицит, който се предвижда да надхвърли увеличението на лихвените плащания. Очаква се цикличният компонент да бъде малък, да се влошава в известна степен през 2024 г. и след това да остане слабо отрицателен до 2027 г. В сравнение с прогнозите от септември бюджетното салдо е ревизирано леко нагоре за периода 2024–2025 г., но остава непроменено за 2026 г. Това отразява главно корекциите на недискреционните фактори за приходите и описаните по-горе мерки за консолидация. Очаква се съотношението дълг/БВП в еврозоната леко да се увеличава през периода 2024–2026 г., като оставащите (макар и по-малки) първични дефицити и положителните корекции на дефицита и дълга неутрализират изцяло благоприятния диференциал между лихвените проценти и растежа. Предвижда се то да се стабилизира към края на прогнозния период. В сравнение с прогнозите от септември съотношението на дълга е ревизирано надолу за целия прогнозен период главно поради благоприятните базови ефекти (в знаменателя) през 2023 г. след ревизиите на националните сметки по референтни показатели за 2024 г.

5 Цени и разходи

Очаква се общата инфлация отново да е нараснала леко през последното тримесечие на 2024 г., а от второто тримесечие на 2025 г. тя да намалее и да варира около определеното от ЕЦБ целево равнище от 2% (Графика 6 и Графика 7). Предвижда се общата инфлация да нараства до края на годината, главно вследствие на базови ефекти при енергийните цени, след което да започне отново да намалява. ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни се очаква да започне да спада в началото на 2025 г. и да достигне 1,9% през 2027 г., като обуславящ фактор е компонентът на услугите. Като цяло това означава постепенно по-нататъшно отслабване на общата инфлация в хода на прогнозния период, прекъснато от малко временно увеличение през 2027 г., дължащо се на свързани със зеления преход фискални мерки.

Графика 6

ХИПЦ инфлация на еврозоната

(годишно процентно изменение)

Графика 7

ХИПЦ инфлация в еврозоната – разбивка на основни компоненти

(годишно процентно изменение; принос в процентни пунктове)

Енергийната инфлация би трябвало да се задържи отрицателна през значителна част от 2025 г., след което отново да стане положителна по-късно през прогнозния период. Очаква се енергийната инфлация да остане отрицателна до третото тримесечие на 2025 г., главно поради допускания за низходящ тренд в цените на петрола, и впоследствие да се върне към положителни стойности, предимно поради базови ефекти при горивата (Графика 7). През първата половина на 2025 г. се очаква променливост на енергийната инфлация, отчасти поради оттеглянето на редица фискални мерки, свързани с енергията.^[9] Като цяло тя се очаква да остане слаба – с положителни стойности, но под средните ретроспективни през 2026 г. и 2027 г. (Графика 8, панел „а“). Прогнозата за увеличение през 2027 г. преди всичко отразява като цяло временно възходящо въздействие от прилагането на пакета „Подготвени за цел 55“ на ЕС и по-специално новата схема за търговия с емисии (СТЕ2) на ЕС за отоплението на сгради и за транспортните горива (за подробности вижте Каре 2 ).

Очаква се инфлацията на храните да се повиши през 2025 г., след което да спадне леко, а после да се задържи в общи линии без промяна (Графика 8, панел „б“). Тя отбеляза нарастване през последните месеци, достигайки 2,9% през октомври, главно поради неблагоприятни климатични ефекти. Очаква се до средата на 2025 г. нейният темп да се увеличи до около 3,2%, като поне първоначално двигател да бъде инфлацията на непреработените храни и очакваното значително поскъпване на суровините. Прогнозата е впоследствие тя да спадне до средно 2,2% до 2027 г. вследствие на отслабващ натиск от страна на енергията и разходите за труд в средносрочен план и да има незначителен принос за общата инфлация (Графика 7).

Графика 8

Перспектива за инфлацията на енергоносителите и храните в ХИПЦ

a) Енергоносители в ХИПЦ

(годишно процентно изменение)

б) Храни в ХИПЦ

(годишно процентно изменение)

Очаква се ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да намалее от 2,9% през 2024 г. до 1,9% през 2027 г., основно вследствие на умерен спад на инфлацията на услугите (Графика 9). Тя е сравнително постоянна от началото на 2024 г. насам, макар че зад това се крие известно забавяне на растежа на цените на неенергийните промишлени стоки до под дългосрочните средни темпове, а инфлацията на услугите е доста упорита и практически се задържа непроменена на равнище около 4% от ноември 2023 г. насам. Прогнозата за забавяне на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни от 2025 г. насетне се дължи на постепенно отслабване на инфлацията на услугите, обусловена от по-нататъшно отзвучаване на сътресения от миналото и от намаляване на натиска от страна на разходите за труд. В по-общ план процесът на дезинфлация, свързан с ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни, отразява остатъчно низходящо въздействие от отслабващи косвени ефекти от минали сътресения в енергийните цени и продължаващо отражение на низходящото въздействие от мерките на ЕЦБ по паричната политика от декември 2021 г. до септември 2023 г. Очаква се това низходящо въздействие да бъде продължително и да отслабне едва към края на прогнозния период.

Графика 9

ХИПЦ инфлация без компонентите енергоносители и храни в еврозоната

(годишно процентно изменение)

В съпоставка с прогнозите от септември 2024 г. перспективата за общата ХИПЦ инфлация е ревизирана надолу с 0,1 процентни пункта за 2024 г. и 2025 г. За 2026 г. тя е неревизирана (Графика 10). Леката възходяща ревизия на инфлацията на храните за 2024 г. е напълно компенсирана от низходяща ревизия на енергийната инфлация. Незначителна низходяща ревизия на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни за целия прогнозен период се наблюдава само в закръглените средни годишни стойности за 2026 г. и първоначално е свързана с изненадващи данни от последните месеци поради по-ниска от очакваното инфлация при услугите. По-нататък през прогнозния период тя е свързана повече с низходяща ревизия на перспективата за икономическия растеж и заплатите. Възходящата ревизия на инфлацията на храните за целия прогнозен период се дължи основно на неотдавнашни по-високи от очакваното резултати и по-високи допускания за цените на хранителните суровини. За 2024 г. и 2025 г. инфлацията на енергоносителите е ревизирана надолу поради по-ниски от очакваното резултати и низходяща ревизия в допусканията за цените на петрола и електроенергията въпреки малко по-високите допускания за цените на природния газ (Каре 1).

Графика 10

Ревизии на прогнозата за инфлацията в съпоставка с прогнозите от септември 2024 г.

(процентни пунктове)

Каре 2
Оценка на въздействието върху растежа и инфлацията от политиките за преход във връзка с изменението на климата

През следващите години влизат в сила нови мерки на политиката за постигане на целите на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове. В това каре се подлага на оценка въздействието на промените в националните дискреционни екологосъобразни фискални мерки върху растежа и инфлацията през прогнозния период. Дадена фискална мярка се определя като екологосъобразна, ако има положително въздействие за предотвратяване или приспособяване към климатичните промени. Освен това в карето се разглежда възможното въздействие на новата схема на ЕС за търговия с емисии 2 (СТЕ2) върху инфлацията през 2027 г.

Годишното въздействие на националните дискреционни екологосъобразни фискални мерки, включено в базовата прогноза, е до -0,1 процентни пункта за растежа и до 0,2 процентни пункта за инфлацията в еврозоната (сините стълбчета в графиката). По-специално, забавящото въздействие върху растежа на БВП се очаква да се увеличи леко през прогнозния период – от близко до нула през 2024 г. до около ‑0,1 процентни пункта през 2026 г. и 2027 г. Предвижда се въздействието върху ХИПЦ инфлацията да бъде около 0,2 процентни пункта през 2024 г. и 2025 г., да спадне до 0,1 процентни пункта през 2026 г. и след това да бъде близко до нула през 2027 г. Това въздействие възниква предимно по линията на мерки, засягащи енергийния компонент, по-специално ценообразуването на въглеродните емисии и енергийните данъци.^[10] Като цяло въздействието на националните мерки е малко по-високо от очакваното през декември 2023 г., но все пак сравнително ограничено. Това се дължи главно на много постепенното въвеждане на мерките, които влияят пряко върху цените, като например националното ценообразуване на въглеродните емисии.^[11]

Графика

Въздействие върху растежа и инфлацията от националните дискреционни екологосъобразни фискални мерки в базовите прогнози от декември 2024 г.

а) Прираст на реалния БВП	б) ХИПЦ инфлация
(процентни пунктове)	(процентни пунктове)

През следващите три години, в допълнение към националните мерки, ценообразуването на въглеродните емисии в ЕС ще бъде разширено и ще обхване нови сектори, което вероятно ще засегне растежа, инфлацията и публичните финанси (Таблица). Като част от пакета „Подготвени за цел 55“ съществуващата схема на ЕС за търговия с емисии 1 (СТЕ1) ще бъде разширена и ще обхване секторите на въздухоплаването, корабоплаването и енергоемките промишлени отрасли с постепенно премахване на безплатните квоти.^[12] За вноса в ЕС на изделия на енергоемки промишлени отрасли ще бъде въведен механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ). Освен това през 2027 г. ще влезе в действие СТЕ2 на ЕС, която ще обхване емисиите от отоплението на сгради и транспортните горива. Това вероятно ще има най-значимо пряко въздействие върху инфлацията. Възможно е мерките да я засегнат и непряко по линия на цените на вноса и цените на производител. Ако домакинствата не бъдат компенсирани, това възходящо въздействие върху цените може да засегне и техните разходи и да забави растежа. Част от приходите от СТЕ1 и СТЕ2 обаче трябва да бъдат инвестирани в енергийна ефективност и нисковъглеродни технологии, така че нетното въздействие върху растежа все още е неясно.

Таблица

Основни мерки на ЕС за цените на въглеродните емисии

Мярка	Основни елементи
СТЕ1 на ЕС	Въведена за електроенергията и отчасти за корабоплаването и въздухоплаването. От 2024 г.: започва постепенно отпадане на безплатните квоти за въздухоплаването, увеличава се обхватът на емисиите от корабоплаването От 2026 г.: започва постепенно отпадане на безплатните квоти за енергоемките промишлени отрасли
СТЕ2 на ЕС	От 2027 г.: прилага се за емисиите от отоплението на сгради и транспортните горива, както и от малки промишлени инсталации
МКВЕГ	От 2026 г.: вносът на изделия на енергоемки промишлени отрасли ще бъде обект на данъци съгласно цените на въглеродните емисии по СТЕ1 (освен ако в държавата-износител не съществува еквивалентен данък)

Цената на въглеродните емисии по СТЕ2 вероятно ще бъде прехвърлена към потребителите, но е неясно колко висока ще бъде тя. Подобно на СТЕ1 квотите за емисии по СТЕ2 ще бъдат търгувани и цената им ще се определя от пазара. Цената на квота по СТЕ2 все още не е известна, тъй като все още няма търговия. Все пак в Директивата за СТЕ^[13] се предвижда, че ако средната цена в два последователни месеца надхвърли прагова стойност от 45 евро/tCO₂ (за тон емисии на СО₂ по цени от 2020 г.) през първите години или ако цената се увеличи твърде бързо, от пазарен резерв ще бъдат освободени допълнителни квоти, за да се задържат цените под прага. Доставчиците нагоре по веригата ще трябва да плащат за емисиите от своите продукти – и изглежда вероятно те да прехвърлят разходите към потребителите. Ето защо се очаква пряко въздействие върху инфлацията на енергоносителите в ХИПЦ. Размерът му ще зависи, освен всичко останало, и от развитието на цените в СТЕ2. При липсата на пазарна информация за вероятното равнище на цените през 2027 г. в базовите прогнози се допуска равнище на цените на прага (т.е. 59 евро/tCO₂ по очаквани през 2027 г. цени).^[14]

Въздействието върху ХИПЦ инфлацията е несигурно и би могло да бъде в диапазона от 0,0 процентни пункта до 0,4 процентни пункта през 2027 г., с много по-слабо въздействие през 2028 г. Освен несигурността за цената по СТЕ2 неяснота има и за бързината и степента на прехвърлянето към потребителските цени. Макар че промените в натиска от страна на разходите за енергийни продукти обикновено се прехвърлят бързо към потребителите, в случая може да се очаква известно забавяне, тъй като: i) фирмите трябва да предадат квотите си по ЕТС2 за 2027 г. едва през 2028 г.; ii) в някои държави се наблюдава забавяне в промяната на цените в потребителските договори за природен газ; и iii) възможно е административно определяни цени и фискални мерки първоначално да отслабят ефекта.^[15] Друг елемент на несигурност е свързан с планирания преход от съществуващи национални схеми към СТЕ2.^[16] Оценки на експертите, които зависят от редица реалистични допускания за равнището на цените по СТЕ2, скоростта и степента на прехвърлянето към потребителите и характеристиките на прехода към СТЕ2 в държави със съществуващи национални схеми, показват, че въздействието върху ХИПЦ инфлацията през 2027 г. би могло да бъде в диапазона от 0,0 до 0,4 процентни пункта, и доста по-слабо през 2028 г.^[17] Въздействието би могло да бъде отслабено, ако домакинствата активно и превантивно заместват изкопаемите горива и/или ако правителствата приемат смекчаващи мерки. Извън СТЕ2 се очаква другите мерки в пакета „Подготвени за цел 55“ (например въвеждането на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите) да имат само малко въздействие.

Отвъд прогнозния хоризонт цената по СТЕ2 може да се повиши още повече, но това увеличение да бъде смекчено от спад в дела на изкопаемите горива в потребителската кошница. В редица публикувани проучвания се изразява очакване за много по-високи цени до 2030 г. (след премахването на механизма за прагова цена).^[18] Цените в горния край на оценките се основават на допускането, че други допълнителни политики за намаляване на емисиите (например разпоредби за повишаване на енергийната ефективност или забрани за превозни средства с двигатели с вътрешно горене) ще бъдат само частично ефективни. Подобно покачване на цените би означавало значителен инфлационен тласък от тези политики след 2029 г., докато при базовия сценарий се допуска, че въвеждането на СТЕ2 ще доведе до временни ефекти едва през 2027 г. (и в малка степен и през 2028 г.). Освен това е вероятно цените да варират повече. И накрая, в дългосрочен план е възможно въздействието върху ХИПЦ инфлацията от бъдещите промени в цените по СТЕ2 да бъде смекчено от спад на дела на изкопаемите горива в комплекса от енергоносители и от намаляване на разходите на домакинствата за тях.

Прогнозира се прирастът на номиналната работна заплата първоначално да остане повишен, но впоследствие постепенно да спадне, отчасти в отражение на наваксването на реалните заплати до равнището от преди резкия скок на инфлацията. Според оценките прирастът на компенсацията на наето лице е намалял до 4,5% през третото тримесечие на 2024 г. (в съответствие със септемврийските прогнози).^[19] Предвижда се нарастването на заплатите да продължи да намалява устойчиво, забавяйки се от средно 4,6% през 2024 г. до 2,8 % през 2027 г. (Графика 11). Този спад отразява главно очаквано забавяне на растежа на договорените заплати, отчасти поради по-малките увеличения на минималните работни заплати, а приносът на отклонението на действителните заплати от разчетните би трябвало да бъде незначителен през 2024 г., но относително стабилен и умерен през следващите години. След последните ревизии на данните от националните сметки оценките сочат, че през третото тримесечие на 2024 г. реалните заплати са се върнали до равнищата, отчетени в началото на 2022 г. Макар че това означава по-слаб натиск от страна на мерките за компенсиране на инфлацията, пазарите на труда все още са затегнати. Това може би обяснява донякъде защо прирастът на заплатите остава повишен в сравнение със средното в ретроспективен план равнище от 2,3%. В съпоставка с прогнозите от септември 2024 г. прирастът на компенсацията на наето лице е ревизиран нагоре с 0,1 процентни пункта за 2024 г. поради изненадващи данни, но е ревизиран надолу с 0,3 процентни пункта за следващите години в съответствие с прогнозираното по-ниско равнище на безработица.

Графика 11

Компенсация на наето лице

(годишно, процентни пунктове)

Очаква се нарастването на разходите за труд на единица продукция да се забави през 2025 г. и 2026 г., като за това да допринесе увеличаващата се производителност и намаляващият растеж на заплатите. Според оценките прирастът на разходите за труд на единица продукция е бил 4,5% през третото тримесечие на 2024 г. и се очаква да спадне рязко до 2,0% до 2027 г.^[20] Въпреки това той ще остане над ретроспективната си средна стойност от 1,8%. В сравнение с прогнозите от септември 2024 г. прирастът на разходите за труд на единица продукция е ревизиран нагоре с 0,2 процентни пункта за 2024 г. и надолу с 0,1 процентни пункта за 2026 г.

Като цяло се прогнозира вътрешният ценови натиск, измерен чрез растежа на дефлатора на БВП, да продължи да намалява, а нормата на печалба да осигурява буфер срещу натиска от страна на разходите за труд в краткосрочен план (Графика 12). Според оценките годишният темп на растеж на дефлатора на БВП е спаднал бързо през 2024 г., достигайки средно 2,9% за годината (спрямо 5,9% през 2023 г.), но се очаква той да намалява по-постепенно в хода на прогнозния период, достигайки средно 2,1% през 2027 г. Предвижда се прирастът на печалбата на единица продукция да продължи да поема относително силния растеж на разходите за труд, но само в краткосрочен план.^[21] С умереното нарастване на разходите за труд на единица продукция и задържането на разходите за други фактори на производството се очаква растежът на нормата на печалба да се възстанови донякъде от 2025 г. насетне, подпомогнат от икономическото възстановяване и засилването на растежа на производителността, и по този начин отново да има положителен принос за вътрешния ценови натиск след 2025 г. В сравнение с прогнозите от септември 2024 г. прирастът на дефлатора на БВП е ревизиран леко надолу за 2024 г., остава непроменен за 2025 г. и е ревизиран леко нагоре за 2026 г. Растежът на нормата на печалбата е ревизиран леко надолу за 2024 г. и нагоре за 2025 г. и 2026 г., което до голяма степен неутрализира съответните възходящи и низходящи ревизии на прираста на разходите за труд за единица продукция.

Графика 12

Вътрешен ценови натиск

а) Дефлатор на БВП и неговите компоненти	б) Дефлатор на БВП и неговите компоненти – ревизии спрямо прогнозите от септември 2024 г.
(годишно процентно изменение; принос в процентни пунктове)	(принос в процентни пунктове)

Очаква се инфлацията на цените на вноса да се повиши, но да остане под 2% през целия прогнозен период. Предвижда се дефлаторът на вноса да се повиши от ‑0,6% през 2024 г. до 1,6% през 2025 г. и 1,7% през 2027 г. Стойностите за 2024–2025 г. са ревизирани надолу в съответствие с ревизираните надолу стойности на износните цени на конкурентите и въпреки поевтиняването на еврото, заложено в техническите допускания (Каре 1).

6 Анализи на чувствителността

Алтернативни хипотези за цените на енергоносителите

Бъдещата динамика на цените на енергийните суровини остава много несигурна и алтернативни тенденции на цените на петрола и природния газ биха оказали значително въздействие върху перспективата за икономиката, особено за инфлацията. Докато експертните прогнози се основават на техническите допускания, представени в Каре 1, в този анализ на чувствителността алтернативните низходящи и възходящи хипотези са изведени от 25-ия и 75-ия перцентил на базираните на опции неутрални плътности за цените на петрола и природния газ^[22]. Алтернативните хипотези за цените на петрола са разпределени симетрично около базовата прогноза, отразявайки в общи линии балансирани рискове. За разлика от това разпределението при цените на природния газ свидетелства за възходящи рискове за техническите допускания (Графика 13), вероятно в отражение на несигурността, свързана с предлагането. Тя произтича от предстоящото изтичане на срока на действие на споразумението между Украйна и Русия за транзит на природен газ, както и от неотдавнашните забавяния в проектите за доставка на втечнен природен газ. Разглежда се и хипотеза за постоянна цена както за петрола, така и за природния газ. Във всеки от случаите се изчислява синтетичен индекс на цените на енергоносителите (среднопретеглена стойност на промените в цените на петрола и природния газ) и се оценява въздействието посредством макроикономически модели на ЕЦБ и Евросистемата. Резултатите са представени в Таблица 6.

Графика 13

Алтернативни хипотези за енергийните цени

а) Хипотеза за цената на петрола

(щ.д./барел)

б) Хипотеза за цената на природния газ

(евро/мегаватчас)

Алтернативни тенденции на обменния курс

В този анализ на чувствителността се оценяват последиците за базовите прогнози от алтернативни тенденции на обменния курс. Техническите допускания за обменните курсове в базовата прогноза са постоянни за целия прогнозен период. Алтернативни низходящи и възходящи хипотези са изведени от 25-ия и 75-ия перцентил на базираните на опции неутрални плътности за обменния курс щатски долар/евро на 20 ноември 2024 г. (Графика 14). Въздействието на тези алтернативни хипотези се оценява посредством макроикономически модели на ЕЦБ и Евросистемата. Средното въздействие върху нарастването на производството и инфлацията при тези модели е показано в Таблица 7.

Графика 14

Алтернативни хипотези за обменния курс щатски долар/евро