ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 6 март 2025 г.

Добър ден! Със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция.

Днес Управителният съвет взе решение да намали с 25 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ. По-специално, решението да понижим лихвения процент по депозитното улеснение, чрез който задаваме курса на паричната политика, се основава на актуализираната ни оценка на перспективата за инфлацията, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

Процесът на дезинфлация протича според предвиденото. Динамиката на инфлацията продължава да се развива в общи линии в съответствие с очакванията на експертите, а последните прогнози са в близък синхрон с досегашната инфлационна перспектива. Сега експертите очакват общата инфлация да бъде на средно равнище от 2,3% през 2025 г., 1,9% през 2026 г. и 2,0% през 2027 г. Възходящата ѝ ревизия за 2025 г. се дължи на по-силна динамика на енергийните цени. Що се отнася до инфлацията без компонентите енергоносители и храни, експертите предвиждат средно равнище от 2,2% през 2025 г., 2,0% през 2026 г. и 1,9% през 2027 г.

Повечето показатели за основната инфлация сочат, че инфлацията ще се стабилизира трайно около средносрочното целево равнище от 2%. Вътрешната инфлация остава висока, главно защото заплатите и цените в определени сектори все още се приспособяват със значително забавяне към рязкото покачване на инфлацията в предишния период. Нарастването на заплатите обаче се забавя в синхрон с очакванията, а печалбите частично смекчават въздействието на инфлацията.

Паричната ни политика става осезаемо по-слабо рестриктивна, като пониженията на лихвените ни проценти водят до поевтиняване на новите заеми за предприятията и домакинствата и прирастът на кредитирането се засилва. Същевременно фактът, че предходни увеличения на лихвените проценти все още намират отражение върху старите кредити, въздейства неблагоприятно върху облекчаването на условията за финансиране и кредитирането остава като цяло слабо. Икономиката все така е изправена пред предизвикателства и експертите отново са коригирали надолу прогнозите си за растежа – на 0,9% за 2025 г., 1,2% за 2026 г. и 1,3% за 2027 г. Низходящите ревизии за 2025 г. и 2026 г. отразяват по-малък износ и все така слаби инвестиции, отчасти в резултат от голямата несигурност за търговията и политиките в по-широк план. Нарастването на реалните доходи и постепенното отслабване на ефектите от предишните повишения на лихвените ни проценти остават основни фактори, обуславящи очакването за засилване на търсенето с течение на времето.

Решени сме да осигурим устойчиво стабилизиране на инфлацията на средносрочното целево равнище от 2%. При определянето на подходящия курс на паричната политика ще прилагаме основан на данните подход, заседание по заседание, особено в сегашните условия на нарастваща несигурност. По-специално, решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Приетите днес решения са представени в прессъобщение, което е публикувано на уебсайта ни.

Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

През четвъртото тримесечие на 2024 г. икономиката на еврозоната вероятно е отбелязала слаб растеж. През първите два месеца на 2025 г. се запазиха много от закономерностите от миналата. Промишленото производство все още забавя растежа, макар че показателите от проучвания се подобряват. Високата степен на несигурност – външна и вътрешна – възпира инвестициите, а трудностите с конкурентоспособността възпрепятстват износа. Същевременно секторът на услугите е устойчив. Освен това нарастващите доходи на домакинствата и стабилният пазар на труда допринасят за постепенно засилване на потреблението, въпреки че доверието на потребителите все още е крехко и нормата на спестяване е висока.

Темпът на безработица се задържа на най-ниското си в ретроспективен план равнище от 6,2% през януари, а според оценките заетостта се е увеличила с 0,1% през последното тримесечие на 2024 г. Търсенето на работна ръка обаче се е забавило, а актуалните данни от проучвания сочат, че прирастът на заетостта е бил слаб през първите два месеца на 2025 г.

Несигурността се е увеличила и вероятно ще потиска инвестициите и износа в по-голяма степен от очакваното преди. Все пак по-високите доходи и по-евтиното кредитиране би трябвало да подпомогнат растежа. Според прогнозите на експертите би следвало също износът да бъде подпомогнат от нарастване на търсенето в световен мащаб, стига напрежението в търговията да не продължи да ескалира.

Фискалните и структурните политики би трябвало да направят икономиката по-конкурентоспособна и устойчива, с по-висока производителност. „Компас за конкурентоспособността“ на Европейската комисия съдържа конкретен план за действие и нейните предложения следва да бъдат бързо приети. Правителствата би трябвало да осигурят устойчиви публични финанси в съответствие с рамката на ЕС за икономическо управление и да дадат приоритет на важните структурни реформи за засилване на растежа и на стратегическите инвестиции.

Инфлация

Според предварителната оценка на Евростат през февруари годишната инфлация е била на равнище от 2,4% след 2,5% през януари и 2,4% през декември. Инфлацията на енергийните цени се е забавила до 0,2% след силно нарастване до 1,9% през януари спрямо 0,1% през декември. За разлика от това инфлацията на цените на храните се е повишила до 2,7% след 2,3% през януари и 2,6% през декември. Инфлацията на стоките е отбелязала леко покачване до 0,6%, а тази на услугите е намаляла до 3,7% спрямо 3,9% през януари и 4,0% през декември.

Повечето показатели за основната инфлация сочат устойчиво връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2%. Вътрешната инфлация, която следва плътно инфлацията на услугите, е намаляла през януари. Все пак тя остава висока, тъй като заплатите и цените на някои услуги все още се приспособяват със значително забавяне към рязкото покачване на инфлацията в предишния период. Същевременно последните договаряния на заплатите показват продължаващо отслабване на натиска от страна на разходите за труд.

Поради допускането за по-висока инфлация на енергийните цени експертите ревизираха нагоре прогнозата си за общата инфлация през 2025 г. В същото време те очакват основната инфлация да продължи да се забавя с по-нататъшното отслабване на натиска от страна на разходите за труд и продължаващото потискащо въздействие върху цените от предходното затягане на паричната политика. Повечето измерители на дългосрочните инфлационни очаквания остават на равнище около 2%. Всички тези фактори ще подпомогнат трайното връщане на инфлацията към целевото равнище.

Оценка на рисковете

Рисковете за икономическия растеж все така клонят в низходяща посока. Ескалация на напрежението в търговията би забавило растежа в еврозоната, потискайки износа и отслабвайки световната икономика. Продължаващата несигурност, свързана с търговските политики в глобален план, би могла да потисне инвестициите. Геополитическото напрежение, като например неоправданата война на Русия срещу Украйна и трагичният конфликт в Близкия изток, също остава значителен източник на несигурност. Възможно е растежът да бъде по-слаб, ако настъпващите със закъснение ефекти от затягането на паричната политика продължат по-дълго от очакваното. Същевременно е възможно растежът да се окаже по-голям, ако по-добрите условия за финансиране и спадащата инфлация позволят по-бързо възстановяване на вътрешното потребление и инвестициите. Увеличение на разходите за отбрана и инфраструктура също би могло да допринесе за растежа.

Нарастващите конфликти в световната търговия увеличават несигурността в перспективата за инфлацията в еврозоната. Цялостно ескалиране на напрежението в търговията би могло да доведе до поевтиняване на еврото и поскъпване на вноса, а това би оказало натиск за покачване на инфлацията. В същото време по-слабо търсене на износ от еврозоната в резултат от по-високи мита и пренасочване на износ към еврозоната от държави със свръхкапацитет би оказало натиск за понижаване на инфлацията. Геополитическото напрежение поражда двупосочни рискове за инфлацията що се отнася до енергийните пазари, доверието на потребителите и бизнес инвестициите. Възможно е екстремни метеорологични явления и развиващата се климатична криза в по-общ план да доведат до по-голямо от очакваното поскъпване на храните. Инфлацията може да се окаже по-висока, ако заплатите или печалбите се увеличат повече от очакваното. Засилване на разходите за отбрана и инфраструктура също би могло да доведе до покачване на инфлацията посредством въздействието си върху съвкупното търсене. Възможно е обаче инфлацията да се окаже изненадващо по-ниска, ако паричната политика потисне търсенето в по-голяма степен от очакваното.

Финансови и парични условия

Пазарните лихвени проценти в еврозоната отбелязаха спад след заседанието ни през януари, но през последните дни се покачиха вследствие на ревизираната перспектива за фискалната политика. Пониженията на лихвените ни проценти постепенно водят до поевтиняване на заемите за предприятията и домакинствата и растежът на кредитирането се засилва. Същевременно фактът, че предходни увеличения на лихвените проценти все още намират отражение върху старите кредити, въздейства неблагоприятно върху облекчаването на условията за финансиране и кредитирането остава като цяло слабо.

Средният лихвен процент по новите кредити за предприятията намаля до 4,2% през януари спрямо 4,4% през декември. За разлика от това разходите на предприятията за емитиране на пазарен дълг се увеличиха до 3,7% – с 0,2 процентни пункта над равнището от декември. През същия период средният лихвен процент по нови ипотечни кредити намаля до 3,3% спрямо 3,4%.

Прирастът на банковото кредитиране за предприятията нарасна до 2,0% през януари спрямо 1,7% през декември вследствие на умерен месечен поток от нови заеми. Прирастът на дълговите ценни книжа, емитирани от предприятията, се увеличи до 3,4% на годишна база. Ипотечното кредитиране продължи постепенно да се увеличава, но остана като цяло слабо при годишен темп на прираст от 1,3%.

Заключение

Днес Управителният съвет взе решение да намали с 25 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ. По-специално, решението да понижим лихвения процент по депозитното улеснение, чрез който задаваме курса на паричната политика, се основава на актуализираната ни оценка на перспективата за инфлацията, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Решени сме да осигурим устойчиво стабилизиране на инфлацията на средносрочното целево равнище от 2%. При определянето на подходящия курс на паричната политика ще прилагаме основан на данните подход, заседание по заседание, особено в сегашните условия на нарастваща несигурност. По-специално, решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Във всеки случай, имаме готовност да коригираме всички инструменти в рамките на нашия мандат, за да осигурим трайно стабилизиране на инфлацията на целевото равнище в средносрочен план и да запазим гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.